Поезия


 Буквичко и приятелството

Буквичко обичаше приключенията, но не се беше научил да се пази от опасностите.

И когато го връхлетяха, в лицето на една лоша Гума, той много се уплаши. Гумата го преследваше по листа и искаше да го изтрие. На помощ му се притече лепилото.

Капна една капка и гумата залепна. Тогава Буквичко разбра колко е важно да имаш приятел, които да ти помага, когато изпаднеш в беда.

 

Буквичко се роди в една тетрадка с тесни и широки редове. Написа го едно малко момченце с големи любознателни очи. То огледа Буквичко и се чудеше дали е написан както трябва. Буквичко огледа себе си и никак не разбра кой е. Хоп скочи в бялото поле на тетрадката, от там на корицата и там попадна направо в приказката за животни. – Мууууууу! – посрещна го една голяма черна крава. – Кукуууригууу! – поздрави го петела. – Ъ – ъ! Ъ –ъ! Ъ – ъ! Ъ –ъ! – зарева магарето. Буквичко се обърка от толкова много звучи. – Ти кой си? – попита го белият козел. – Не знам още. – смотолеви Буквичко. Не знам коя буква съм. – Всяка буква съответства на някой звук. Трябва да разбереш. – поглади брада козелът. – Ррррррррррр! – изръмжа кучето. Буквичко се уплаши и хукна през поляната.

 

Буквичко се огледа и видя, че е попаднал в интересна страна. Няколко сини и жълти кубчета играеха на карти, а една червена топка подскачаше от пода до тавана. – Здравей, аз съм Сферичка! – усмихна му се тя. А ти кой си? – Не знам, но ще разбера! – Много си плосък, сигурно не си закусвал. Може би си Кръгчо. – предположи Сферичка и отново заподскача.