Стихчета

Съдържание

Обърнати думи – 3 клас. 1

Зимни стихотворения. 4

Пролетни стихотворения. 18

Стихчета за лека нощ.. 28

Бърканица. 32

Стихчета за най-малките. 33

Приказки за синята булица. 40

Стихчета за животни и други. 70

++++++++++++

Обърнати думи – 3 клас

Мир във Рим

Вергиния Генова

Всички бързат днес за Рим

да си вземат малко мир.

А къде е този мир,

да го търсим ний във Рим?

Може би е във небето -

мир от синьото небе на Рим?

Може да е във перцето -

мир от гълъбите в Рим?

Може да е в колелцето -

мир от папата във Рим?

Може да е във клъбцето –

мир от пътищата в Рим?

Всички бързат днес за Рим

да си вземат малко мир,

но ако в сърцето нямаш мир,

няма що да ходиш в Рим!

+++++++++++++++++++++

На лов за вол

Вергиния Генова

На лов решил да ходи Роди,

но никого със себе си не щял да води.

Взел си пръчка, взел си прашка

и тръгнал по една пътечка прашна.

Мислил вълци да лови,

после мечка да плени,

но гората – много страшна:

тъмна, гъста и опасна.

Свърнал към полето Роди

зайчета да налови.

Те пък бързи и страхливи,

скрили се в високи ниви.

И видял тогава Роди

вол в полето да си броди,

кротко хрупал си трева

и откъсвал си цветя.

Както тръгнал съм на лов

ще се върна с този вол,

той на нашия прилича,

баба ще ме заобича,

и ще ми направи пица,

че съм истински ловец,

всред ловците първенец.

Уловът ще ходи сам

аз ще си свирукам там:

„На лов за вол, на лов за вол,

на лов за вол, на лов за вол,

ловец голям – това съм аз

ловувах днес като голям!”

+++++++++++++++

Оса с асо

Вергиния Генова

Една оса асо държи

или асо оса държи?

Осата черна е на цвят,

асото същото на цвят.

Оса асо в крило държи

и вика нещо и крещи:

„Ще цакам аз с това асо

и ще прибера едно каро.”

Асо със пиката оса държи

и чуди се какво ли пък пищи?

„Осата мисли, че щом шавне

в червените квадрати

на покривката ще падне?”

Оса възторжено асо държи

и речи продължава да държи.

Асо объркано оса държи

и почна да му писва от лъжи,

но най-накрая вятърът задуха

и осата бързо я отдуха.

Но чуваше се от съседния балкон,

че иска нещо да контрира и

със асо да се катапултира.

+++++++++++++++++++++++

Лак от кал

Вергиния Генова

Розова с диадема,

с фризура модно нагласена

разхожда се из свинефермата,

любимката на собственик на фермата.

Това е розовата Кали,

прасе не е, а модна дама,

по цял ден в локвите се взира

дали гримът на зурлата отива?

И се лакира с лак от кал,

пръст по пръст – затънала във лукс,

насред огромна кална локва.

Лак от кал си слага за разходка

лак от кал когато тръгва на обяд,

лак от кал когато гъските подслушва,

лак от кал когато собственика спрял

се чуди във недоумение и хока своя персонал

защо прасетата все в кал стоят,

а пък доволни си грухтят?

Грухти си Кали: „Грух-грух-грух,

не съм мечтала аз за този лукс,

във СПА комплекс да си живея

в чудесни кални бани да се смея,

и да си лакирам крак по крак

с лак от най-качествена кал.

++++++++++++++++++

Дебел лебед

Вергиния Генова

Лебед бял до камък спрял,

хапвал зрънце, хапвал хрян.

Днеска две, а утре три,

кой ли хапките брои

и така и не разбрал

колко много зоб изял.

Дебел лебед дебел –

патиците бели пели,

а пък гъските се смели

- лебед, дебел, лебед.

Лятото тъй отлетяло

ятото крила развяло,

а пък лебеда дебел

нямал сили да политне

и с другарите да литне.

Гледал ги той с тъга,

блъскал глупавата си глава

и повтарял си така:

дебел лебед, дебел лебед,

дебел лебед.

В зоопарка го изложили

при кокошките го сложили

на диета го подложили

и да видим пролетта

колко ще е на кила?!

++++++++++++++++++++

Кос със сок

Вергиния Генова

Черен кос, стъпил бос

на огромен сенокос

искал косът сок да пие,

търсил сламка да открие.

Сламка тук и сламка там

и пропаднал в трап голям.

Но пък косът куражлия

и не му минават тия.

Почнал сламки да реди

и наум да си брои:

Първа сламка за разхлада

сок от ягоди за кос.

Втора сламка за прохлада

сок от праскови за кос.

Трета сламка за наслада

сок от ябълки за кос.

Кос със сок и сок със кос!

Кос със сок и сок със кос -

пял си черничкият кос

и изскочил на върха

с много сламки във уста.

И политнал над полята

сок да търси из житата.

++++++++++

Зимни стихотворения

Игра с шейна

Вергиния Генова

Шапка, ръкавици, шал

грабвам бързичко шейната

целият съм побелял:

Искам, мамо, при децата.

Да се спускам от върха,

да летиме като птички,

ще ти махам от върха

с шарените ръкавички.

++++++++

Снежинки

Вергиния Генова

Снежинки танцуват

празничен валс,

небето усмихнато

потрепва във транс.

Снежинки танцуват

със снежен воал,

небето е влюбено

кани на бал.

Снежинки танцуват

поклон, реверанс

земята покриват

със сватбен атлаз.

++++++++++++++++++

Много сняг

Вергиния Генова

Трупа, хрупа пухкав сняг

толкоз много е навял

чак затрупал е комина.

Трупа хрупа пухкав сняг

ще изляза смело аз

да направя днес пъртина.

+++++++++++++

Вълшебен час

Вергиния Генова

Чаканият сняг блести,

светят детските очи

пъстрата елха трепти

молитва като свещ гори.

Тайно всеки си шепти

надежди тихичко реди.

В този бял и светъл час,

чудесата са пред нас.

+++++

Бяла, бяла е луната

Вергиния Генова

Бяла, бяла е луната

цялата покрита в сняг

гледа тъжно към елхата

иска да е заедно с нас.

Бяла, бяла е луната

ще я взема във ръка,

ще я сложа на елхата

да е радостна и тя.

+++++++++++

Вергиния Генова

Бяло зайче всред снега

пухче бяло на листа,

мърда хитро със уши

и очичките върти.

Бяло зайче в белота

морков търси на листа.

Не, не е красив

света без оранжева боя.

++++++++

Вергиния Генова

Дядо Коледа пристига

Дядо Коледа пристига,

с нова лъскава шейна

на прозореца заставам

и очаквам занемял.

Дядо Коледа пристига

със голям червен чувал

там за всеки нещо има

и за мен ще има знам.

+++++++++++++++

Сняг бавно и тихо вали

Вергиния Генова

Сняг бавно и тихо вали

звездите са капки, нали?

Сълзи спотаени в небето,

мечти замразени в сърцето.

Сняг бавно и тихо вали

капят небесни сълзи,

земята искри от брилянти

звездни мечти – диаманти.

++++++

Кога снежец ще завали

Вергиния Генова

Кога снежец ще завали -

бели падащи звезди.?

Кога земята ще е бяла

като в приказките цяла?

Кога ще завалят мечти

и бъдника ще тръпне във искри,

тогава ще изляза всред снега

и със уста ще уловя мечта.

Ще я сложа под елхата

да блести като елмаз,

в бяла беличка премяна

ще мечтая във захлас.

++++

Мечо

Вергиния Генова

Мечо сложи топла шапка,

и оранжев слънчев шал

ръкавички на звездички,

топли, шарени терлички.

Хукна Мечо през снега

с пъстра, весела шейна

Ех, ще пада днес игра

в побелялата гора.

+++++++

Рождественски свещи

Вергиния Генова

Рождественски свещи блещукат, трептят,

празнични мисли във танц се въртят.

Рождественски песни, камбани звънят,

родил се е Господ да бъде със нас.

Рождественска радост в небето трепти,

звездите са сълзи от обич нали?

+++++++++++++

Вергиния Генова

Имам си елхичка

сам я украсих

с топки и гирлянди

всичко наредих.

Имам си елхичка

цялата блести.

Мама ще попитам:

Сбъдва ли мечти?

+++++++

Вергиния Генова

Под елхата

Всред голямата гора има бляскава елха,

украсена е с бонбони

със шишарки със корони

топки розов сладолед

и близалчици от лед.

Мечо носи за късмет

пълничко гърне със мед и

го слага под елхата

да сладни на красотата.

Рунтавелка пъргавелка

бързо скача по елхата

и гирляндите закача

от върха та до земята.

Сто светулчици добрички

светят като сто звездички

зинзирикат с ръкавички,

но усмихват се на всички.

Лиса хитрата Алиса

е измислила шега

и закача колелца

пълни с лъскави неща.

А сърните работливи

са опекли курабии -

малки розови сърца

в клоните цъфтят сега.

Враната приплясва със криле

и възкликва: Колко е добре!

Най-красивата елха

е във нашата гора!

Дядо Коледа ела

да празнуваме сега!

+++++++++

Снежен сняг е завалял

Вергиния Генова

Снежен сняг е завалял

вътре в нашата градина

гледа Пухчо онемял

снежната пъртина.

Снежен сняг е завалял

идва Новата година

толкова съм си мечтал

да е бяла, снежна зима.

+++++++++++

На пързалката

Вергиния Генова

Шапка, ръкавици, шал

грабвам бързичко шейната

целият съм побелял:

Искам, мамо, при децата.

Да се спускам от върха,

да летиме като птички,

ще ти махам от върха

с шарените ръкавички.

+++++++++++

Трупа, хрупа пухкав сняг

Вергиния Генова

Трупа, хрупа пухкав сняг

толкоз много е навял

чак затрупал е комина.

Трупа хрупа пухкав сняг

ще изляза смело аз

да направя днес пъртина.

++++++

В очакване на Коледа

Вергиния Генова

Гората е затрупана от сняг

очаква Коледа в захлас

и всеки в своята хралупа

подаръци за други трупа.

Катеричката Аделка

е приготвила каделка

за съседката си Нелка.

Зайко е приготвил зелка

за любимата си лелка.

Сърничката Сърнела

бродира сърмена дантела.

Лиса рижата Алиса

на перваза се курдиса

пудри се и примижава

мисли как да се докара.

Бухалът на клон седи

и снежинките брои

бавно пали си лулата,

и почесва си крилата.

Мечо сънно се прозява

гледа: Вънка сняг навява

и посяга към меда,

че наляга го глада.

Ниже гъби таралежа

и похапва от пълнежа.

Баницата със късмети

е за всички, бате Ежи -

каза тихичко мишлето

и потърка си нослето. -

Нося малко сухи сливи,

ябълките са резливи. -

Гракна свраката и

тя с пълна с орехи уста.

Продължава да вали

и снегът искри, искри

празнично е във гората

чакаме те при елхата.

+++++++

Мамо, моля те купи

Вергиния Генова

Мамо, моля те купи

топлички ботушки,

че в обувките вали

и крачето го боли.

Мамо, моля те купи

шарени ботушки

по снега да тичам аз

и да правя стъпки.

++++++++++

Коледа и аз ще чакам

Вергиния Генова

Коледа и аз ще чакам

като всичките деца

няма рано да си лягам

ще будувам във нощта.

Коледа и аз ще чакам

ще се моля пред свещта

Бог към мене да погледне

и към моята мечта.

Коледа и аз ще чакам

тихо думи ще мълвя

искам татко да си имам

като другите деца.

++++++++++++++

Щом ледения студ завява

Вергиния Генова

Щом ледения студ завява

птичката на двора онемява,

скрива се и аз не знам

къде и чудя се какво яде.

Щом ледения студ завява

студено и на мен ми става,

сгушвам се на топка под юргана

и чакам слънце да изгрява.

++++++++++++++

Вергиния Генова

Писмо написахме със мама

на дядо Коледа отрано

да каже на джуджето си нали

подаръци да майстори.

Аз искам тигър на черти

с големи бляскави очи

да спиме заедно с него двама

и да не се страхува мама.

И влакче шарено с звънчета,

което да блести и свети,

да свири то на всяка гара,

която бързо приближава.

Писмо написахме със мама

на дядо Коледа от рано

и чакаме го със шейната

с чувал да дойде пред вратата.

++++++++++

Бог се роди

Вергиния Генова

Може би буря навън е вилняла,

може би тихо звезда е горяла,

може би някой е плакал със глас,

може би Бог е мислил за нас?

Оставил и мантия и почест и власт,

избрал е да стане човек като нас.

Нямало ангели, арфи, а тор

Христос се родил във влажен обор.

Избрал е тук на земята да слезе,

и човешкия грях на плещите да вземе,

като него да станем добри

и любовта от нас да струи.

+++++++++++++++++

Ново небесно броене

Вергиния Генова

Всички на топло във къщи били,

спели си сладко със сладки мечти,

само в колиба накрай на града

раждала в сълзи млада жена.

Магарето кротко сенце си ядяло,

в небето бяло сияние изгряло,

мъдрите хора звездата видели,

Божия мъдрост в нея съзрели.

Паднали ничком пред Божия син,

бедни овчари и мъдри царе,

ангели бели дошли от небето

и с песни приветствали заедно детето.

Пророчество свято се сбъднало тихо,

Исус бил начало на нещо велико.

Започнало ново небесно броене,

всеки вижда това щом календарчето вземе.

++++++++++++++++++++++++++++++++

Зимна нощ, празничен звън

Вергиния Генова

Зимна нощ, празничен звън,

чувам камбаните бият навън.

Восъчни свещи, звездите горят,

като снежинки молитви валят.

В огнището тихо бъдник пращи

мирише на сладко, дюли, мечти,

в очакване тихо душите трептят

любовта на Исус се ражда и в нас.

++++++++++++++++++++++

Бебе проплаква

Вергиния Генова

Бебе проплаква, протяга ръце

търси прегръдка от нежно сърце,

в очите му слънчеви светят звезди,

Свойта любов на света ще дари.

Бебе проплаква, протяга ръце

в сламено кошче, в малко селце,

запява в небето ангелски хор

надежда роди се и в нашия двор.

Бебе проплаква, протяга ръце,

с мисия родено е всяко дете.

Щом поеме от въздуха земен

Бог му прошепва: Ти си потребен.

++++++++++++++++++++

Знам Бог

Вергиния Генова

Знам Бог преди години

в колиба се родил,

съвсем като децата

безпомощен е бил.

Знам Бог преди години

ожулвал колене,

съвсем като децата

се учел да чете.

Знам Бог преди години

злото е надвил,

та винаги в децата

невинност да блести.

+++++++++++++++++++++

Бяло начало

Вергиния Генова

Бяла вихрушка, бяла пъртина

бяла надежда, бяла звезда.

Бели ангели пеят в нощта.

Бяла поляна, бели пера,

бяла обич, бяла сълза.

Бели ангели пляскат с крила.

Бяла приказка, бяла душа,

бели ангели с бял благослов.

Бяло начало за наший народ.

+++++++++++++++

В очакване

Вергиния Генова

Вятърът свири страшно в комина,

бъдникът грее в нашта камина,

тихо, но силно блести във нощта

Витлеемската ярка звезда.

В малка кошара на край на града,

очаква се чудо в пустинна страна:

бебе прекрасно ще се роди

и от греха света ще спаси.

+++++

Вергиния Генова

В църква

В църква ходихме със баба

и запалихме свещичка.

Молихме се там на Бог

за здраве, щастие и любов.

В църква ходихме със баба,

радостта ми е голяма,

че Бог така ме е благословил

с дом и със любов дарил.

+++++

Бог отгоре всичко вижда

Вергиния Генова

Бог отгоре всичко вижда,

в къщи всички ни познава,

грешките ни научава,

нуждите ни разпознава.

Бог отгоре всичко вижда

и с любов ни благославя,

щом сме мили и добри

и молитва някой прошепти.

+++

В храма

Вергиния Генова

В храма на Бога,

свещичка държа.

В храма на Бога,

молитви редя.

В храма на Бога,

надеждата грее.

В храма на Бога,

сърцето ми пее.

+++++

Вергиния Генова

Християнин си

Християнин си -- когато си добър,

в игрите гледаш да не нагрубяваш,

да не удариш някого внимаваш

и на всеки от сърце помагаш.

Християнин си - когато Бог почиташ,

родителите слушаш и обичаш,

когато сбъркаш бързаш да се извиняваш,

когато те настъпят бързо им прощаваш.

Християнин си - когато любовта,

хваща се за твоята ръка,

вярата навсякъде те придружава,

надеждата със тебе се сдружава.

Християнин си - когато песента,

излива се от твоята душа

на Бога винаги благодариш,

живота можеш да цениш.

++++

Народна нова година

Вергиния Генова

Нова година, Коледа иде,

прасето да колим

Бога да молим - друга година

всичко да има:

здраве и радост кокошки и младост.

Жените да раждат, момите да снаждат

чеизи от ризи, черги, килими.

Мъжете да носят пари и гердани,

в дома да ги вкарват козите, овцете,

волове, ослици и нищо навънка да не се върга.

Ни сол, ни жарава на заем не давай –

та всичко във къщи да ти остане.

Плодородие да има и догодина.

++++

21 ноември – Ден на християнското семейство

Вергиния Генова

Днес е празник много мил,

с него Бог ни е благословил,

затова ще Му благодарим,

че с семейство ни е надарил.

Събрали сме се тук сега

по християнски у дома.

Мама вкусна гозба прави,

кака сръчно й помага

и лъжицата подава.

После правят вкусна питка

като слънце в маргаритка,

мажат я със яйчице и

пекат я с масълце.

После идват баба, дядо

и посрещаме ги с радост.

Мама новата покривка вади,

кака тръгва да я глади.

Татко носи плодове и се чуват смехове.

Всички сядаме задружни,

хващаме се за ръце

и се молим от сърце:

да сме здрави, да сме живи,

да сме винаги щастливи.

Все така да сме задружни,

да помагаме си в нужда.

Да сме истински християни,

Бог със нас да се похвали.

++++++++++++++++

Пролетни стихотворения

Роза

Вергиния Генова

Роза бяла разцъфтяла,

сепна гарга полетяла,

цяла блеснала в роса,

като перла всред града.

Гаргата пенсне си слага

брошка бисерна съзряла,

изненадана се спря,

щом на трънче се опря.

++++++++++++++

Незабравка

Вергиния Генова

Незабравка срамежлива

със забрадка светлосива,

с синя рокля на карета

чака приказна карета.

Може малка да е тя,

но принцеса е добра,

за воал от светлина си

мечтае тайно тя.

+++++++++++

Синчец

Вергиния Генова

Синчеца син се вее.

Отдалече се синее,

рошавата му коса,

като облаче с листа.

Очичките му сини,

и копченцата сини,

сини панталонките

сини и бонбонките.

++++++++++++++

Невен

Вергиния Генова

До вчера беше заядлив,

Невена днеска е щастлив,

развял е буйната си грива,

като лъв в пустиня дива.

Под огнените му лъчи,

златновезани ресни,

протегнало е пипала

охлювче със очила.

+++++++++++++

Лале

Вергиния Генова

Щом слънцето на двора грее,

и вятър топличък завее,

лаленцето навън излиза

само по червена риза.

На припек леко се подава,

кокетно тайно се прозява,

червило лъскаво си слага,

учтиво всички поздравява.

+++++++++++

Здравец

Вергиния Генова

Здравеца зелен и силен,

с длани, перести, големи,

вече се е разпрострял

даже е и разцъфтял.

На поляната в гората,

той единствен е юнака,

цяла зима там стои

и от студ не се бои.

++++++++++++

Минзухар

Вергиния Генова

Минзухарче поспаланче,

със оранжево коланче,

пак кокиченцето те превари,

първо цъфна всред дъбрави.

Усмихни се, завърти се

огънче в гората бяла,

с слънчевата си премяна,

топлиш всички, без покана.

++++++++++++++

Теменужка

Вергиния Генова

Теменужка малка синя,

цъфна в нашата градина.

Хитро, хитро се усмихва

и на слънцето примигва.

Със ламбадена поличка,

хваща здравец за ръчичка,

нарциса засвирва с тромба

танц страхотен се заформя.

++++++++++++++++++

Кукуряк

Вергиния Генова

Кукуряка, веселяка,

пак нахлупил е калпака,

целият се зеленее,

а усмивката му грее.

Вятър вее хвърчилата!

Бързо сваляйте палтата,

и прибирайте шейната,

пък вадете колелата.

++++++++++++

Кокиче

Вергиния Генова

Кокиченце бяло,

в снежинки е цяло,

с тънко краченце,

звъни със звънченце:

– От сън се будете,

очи отворете!

Баба зима си отива,

пролет слънчева пристига.

+++++++++++++++++++

Нарцис

Вергиния Генова

Нарциса е хубавец,

елегантен и напет,

с жълта къдрава яка,

ръкавели от роса.

Той е истински поет,

сутрин пише по куплет,

и изплита в строен ред

цветен, празничен сонет.

++++

Слънчоглед

Вергиния Генова

От стобора на съседа

Слънчо гледа слънчогледа.

Слънчо гледа слънчогледа:

цвете - слънце за ревера.

+++++++++++

Зили Зили зилибюл

Вергиния Генова

Зили Зили зилибюл

аз съм синият зюмбюл.

Нося късче от небето

и целувка от морето.

Зили Зили зилибюл

аз съм синият зюмбюл.

Сутрин къпя се в роса

и приветствам пролетта.

Зили Зили зилибюл

аз съм синият зюмбюл.

Със звънчетата звъня

и прогонвам ти съня.

+++++++++

Гарваните полетели на тополата се спрели,

облаците прели, прели

в бели пухкави къдели,

но задухал пак южняка

и посипал по тревата

бели пухкави къдели –

пухчета се разлетели.

++++

Щъркел трака трака-трак

Вергиния Генова

Щъркел трака трака-трак

на комина днеска пак,

къща той ще си строи

сръчно клечките реди.

Щъркел трака трака-трак

той деца ще гледа пак,

сутрин жаби ще лови

вечер песни ще реди.

Щъркел трака трака-трак

със зората ясна пак,

всеки ден е тъй красив

със децата най-щастлив.

+++

++++++

Червеното яйце

Вергиния Генова

Във голямата чиния

чувам глъчка и хвалби

всеки с нова е премяна

и усмихнат до уши.

Ето мене погледнете

колко пъстро съм нали?

На цветчета, на лунички,

на звездички, на черти...

един през друг крещят яйцата...

щастието в черупките искри.

А червеното яйце -

дето първо беше оцветено

за Великден пременено

във черупката се сви

и от мъка затрептя.

Колко радваше се сутринта,

че бе първото в града

с него начервисаха челцето

на момчето в легълцето,

но сега детето със бойчки

във ръка шари другите яйца

и съвсем, съвсем забрави

само него, само него

едноцветно то остави.

Ако имаше сълзи

щеше то да се разплаче

да отмие цветните бои

и да плаче до зори.

Ето, че дойде часа

насъбраха се деца,

всеки от чинията яйце избира.

Кой зелено на калинки,

кой на тигрови черти

на камбанки, на слънца

с пиленца и на сърца.

Чинията остана празна

само със едно яйце -

кърваво червено

като цъфнало лале.

И момченцето реши

мое вече ще си ти,

нищо че не си със шарена премяна

с тебе ще спечеля в битката голяма.

И започна яйцен бой

черупките хвърчаха като на купон.

Жълти, сини и лилави

всевъзможни шарени премяни.

И накрая след борбата

някой каза в тишината:

Имаме си победител, с борбено сърце,

таз година е момчето със червеното сърце.

И качиха на стената

на поличката на иконостаса

победителят останал цял

радостен и засиял,

до свещичката да грее,

здраве в къщата да влее,

радост, сила и любов.

Кой когато го погледне

да си спомня за Исус,

че за нас кръвта си даде,

мъртъв в ада се роди и

възкръсна на Великден,

за да станем по-добри.

+++++

++++++++++++++

Звън

Вергиния Генова

Звън, звън, звън.

Някой, някой е на вън.

Звън, звън, звън.

Кой ли, кой ли е на вън?

Звън, звън, звън.

Минзухарът е на вън.

Звън, звън, звън.

И кокичето е вън.

Звън, звън, звън.

Кукурякът е на вън.

Звън, звън, звън.

И лалетата са вън.

Звън, звън, звън.

Пролет, пролет е на вън.

++++++++++++++++++

Жаба

Вергиния Генова

Жаба, жаба жаборана

седнала е от зарана

да почива на герана

и заквакала е тя,

чу я цяла махала.

Ква - ква - ква - ква - ква

Както тъй седяла

и на слънце гряла

със отворена уста

лапнала една муха.

Ква - ква - ква - ква - ква

+++++

Мартеничка за игра

Вергиния Генова

В къщи на дивана -

рошаво и бяло -

котенцето си лежало.

Но прибра се баба

с прежда от пазара.

Седна на дивана,

зяпна сериала.

Котенцето очите отвори!

Любопитството му проговори:

- Примъкни се до торбата,

виж, добра ли е храната!

Експедиция «Скочи»,

всичко бързо провери.

И не щеш ли след минута

баба ахна във почуда.

От торбата изпълзя

мартеничка за игра.

Баба тъкмо да се сърди

и котачето да удри.

Но и мина за минута

И си каза: – Ха, така.

Вместо прежда да мотая,

цял ден да се размотая,

ще си гледам сериала

и котачето ще галя.

И когато дойде внучката

вместо мартеничка за ръка,

тебе коте ще даря –

мартеничка за игра.

+++++++

Облаче

Вергиния Генова

Бяло облаче летяло

при звездите се поспряло,

да закуси кифли с мак,

топло мляко със каймак.

Бяло облаче летяло

и при слънцето се спряло,

да обядва топла супа

и сладкиши да похрупа.

Бяло облаче летяло

при луната окъсняло,

тя го в люлка залюляла,

чудна песен му изпяла.

+++++++++

Първи април

Вергиния Генова

Събуди се Гаврил, на първи април

и взе да замисля, лъжа да измисля.

Цял ден премисля, шега да измисля,

накрая задряма и смешката стана.

За първи път Гаврил, на Първи април,

пропусна лъжата, смая махалата.

+++++++++

Първа пролет

Вергиния генова

Слънцето прозя се леко

и погледна през пердето,

цялата гора е в сняг

и полето е с калпак.

Ех, омръзна ми да спя

май е време за игра!

Облаците пораздърпа

по чорапи вънка хукна.

Разтърси рошава коса

с усмивката си заблестя

и не щеш ли по земята

цъфнаха за ден цветята.

Там при гъстия шубрак

пак се мъдри кукуряк,

на полянката любима

вече минзухари има,

а кокичетата бели

са накипрени с кордели

и зюмбюла не забрави,

с папийонка се представи,

теменужки синеоки,

си усмихват на посоки

и лалетата червени

люшват роклички, засмени.

Почва цветния парад,

всички заедно са пак

и танцуват и се смеят,

песни със капчука пеят.

Най-щастливи са сега

щом дошла е Пролетта.

+++++++

Калинка върху детелинка

Вергиния генова

Калинка върху детелинка

леко се люлее,

калинка върху детелинка

тихичко си пее.

Калинка върху детелинка

вятър нежно вее,

калинка върху детелинка

и щурец се смее.

Калинка върху детелинка

слънцето задряма,

с калинка върху детелинка

ще зарадвам мама.

++++++++++++++++

Стихчета за лека нощ

Чуденица

Вергиния Генова

Сънна, сънна плетеница

баба сипва боб в паница,

щъркела плете фанела,

бобъра гризе канела.

Сънна, сънна върволица,

тигър ниже огърлица,

слона кара каравана,

хамстер взема топла вана.

Сънна, сънна браздулица

котка храни гургулица,

крокодил тъче дамаска,

мравката танцува с маска.

Сънна, сънна криволица

меси банички ослица,

рибка готви си пиперка,

коня дялка златна перка.

Сънна, сънна съненица,

лунна, лунна лутаница,

люта, люта лютеница,

чудна, чудна чуденица.

+++++++++++

Синьо копче на пижама

Вергиния Генова

Синьо копче на пижама,

сгушило си се така

до сърцето ми и няма

да се стряскам във съня.

Синьо копче на пижама,

малка синичка звезда,

кръгло ментово бонбонче

сладък с тебе е съня.

Синьо копче на пижама,

във ръчичка те държа,

като цветенце за мама

те откъснах във съня.

+++++++++++++++

Лека нощ

Вергиния Генова

Нани, Нани, нани на

цъфна синята леха

трепетлики затрептяха

в златни пръски заблестяха,

на вълшебната трева

се търкулна и луна.

Нани, Нани, нани на

шепне, шепнешком и тя.

Нани, Нани, нани на

облак звезден долетя

и затупа тупа туп

незабравките на куп,

ароматът им заля

сънената долина.

Нани, Нани, нани на

пак не ме забравя тя.

Нани, Нани, нани на

със дантелена мъгла

се завивам през нощта

и търкулната сълза се

превръща във мечта,

да ме топли във съня

Нани, Нани, нани на

чак до утре сутринта.

++++++++++

Сънна…

Вергиния Генова

Сънна, сънна медовина

в лунни чаши се излива,

трепне медена роса,

тръпне в дланите ти тя.

Сънна, сънна медовина,

в лунни чаши се излива,

в теб вълните разлюлява

тайните ти разпилява.

Сънна, сънна медовина

в лунни чаши се излива

и събужда тишина

и цигулките в съня.

Сънна, сънна медовина

в лунни чаши се излива

и разлива топлина

чак до твоята душа.

Сънна, сънна медовина

в устните ти се събира.

++++++++++

Най-обичам аз милувки

Вергиния Генова

Най-обичам аз милувки

мили майчини целувки,

сутрин сладко да ми пее,

вечер тя да ме люлее.

Най-обичам аз милувки

мили майчини целувки,

нежно тя да ме прегръща

и с любов да ме обгръща.

Най-обичам аз милувки

мили майчини целувки,

със усмивката си грее

и за мене най-милее.

+++++++++++++++

Щастието да не проспи

Вергиния Генова

Тази малка зеленушка

всред листата все се гушка

лапа бръмбари със мед

и комари за късмет.

После ляга по корем

и се маже със мехлем

да добие бляскав тен

и да бъде той зелен.

И приготвя се за среща

със оркестъра отсреща

цял следобед се разпява

ква-ка, ква-ка до забрава.

И когато падне мрак

и декора спуснат пак

с избродирани звездички

и с копринени лунички.

Тя на сцената излиза

с бяла роза и по риза

със червило от малини

и със обици маслини.

И запява хит след хит

даже ракът със рахит

почва самба да танцува

и наопаки да плува.

Всички квакат като щури

хапват печени папури

светят свещници от слюда

бис повтарят до полуда.

Тя е истинска звезда

не залязва сутринта

даже никак и не спи

щастието да не проспи!

Щастието да не проспи.

++++++++++

Приспивка със завивка

Вергиния Генова

Малко розово мече

спи във топло легълце,

а край него мама, тати

носят всякакви салати.

Но мечето все не ще,

иска медено пюре,

иска прясно млечице,

иска тати да го друска,

а пък мама да го схруска

и целуне всяка бузка.

Като коте да преде

слънцето да събере,

та със своята усмивка

да ги топли без почивка.

++++++++++

Мечо спи

Вергиния Генова

Мечо мили, где се скри

във шубрака ли си ти

дето планината се повдига

там похъркваш за двамина.

И под снежните листа

сън сънуваш със цветя,

как пчелички тъй добрички

мед ти носят във панички.

+++++++++++

Люш, люш, люш

Вергиния Генова

Люш, люш, люш

меченце от плюш.

Люш, люш, люш

време е за гуш.

Люш, люш, люш

в дланите на мама

да се сгушим двама.

Люш, люш, люш

меченце от плюш.

Люш, люш, люш

време е за гуш.

Време е за гуш

меченце от плюш.

++++++++++++++++

Бърканица

Смятане премятане

Вергиния Генова

1+1=2 птички в гнездо.

2+2=4 работливи ръце.

3+3=6 топки за слона.

4+4=8 обувки за октопода.

5+5=10 деца за игра -

в първи клас започва

голямата веселба.

++++++++++++++++

Цар и Царица

Вергиния Генова

Царували в царство - Цар и Царица

Царят целувал й нежно ръчица -

Царицата пък все с ръкавица!

+++++++++++++

Бърканица

Вергиния Генова

Ели рисува нещо със молив,

или измисля нов йероглиф.

Оли мърмори си нещо наум:

Ули, мули, купих си марули?

Али-хали по пясъка тича,

Юли брули пък жълтата круша.

+++++++++++++++

Бухал

Вергиния Генова

Бухал буха бух-бух-бух,

но дали добре го чух –

буха – буха в два търбуха

мишка мъничка безуха.

Правя се, че хич не чух

и чорапа си обух.

+++++++++++

Бонбонена броилка

Вергиния Генова

Он-че-бон-че ментово бонбонче,

кой бонбона ще да лапне?

Не е тя и не е той,

не си ти, а той е Мой!

И бонбона със уста

ще налапам, хоп-ала!

+++++++++

Стихчета за най-малките

Песничка за терлицата

Вергиния Генова

Терлицата, терлицата

къде ми е терлицата?

Терлицата, терлицата

къде ми е терлицата?

Погледнах под юргана,

а после под дивана, т

ърсих в чекмеджето,

във кофата с прането.

Терлицата, терлицата

няма ми терлицата?

Терлицата, терлицата

няма ми терлицата?

Търсих на простора,

навсякъде из двора,

накрая зад вратата

на кучето в устата.

Терлицата, терлицата

намерих си терлицата!

Терлицата, терлицата

намерих си терлицата!

Накрая зад вратата

на кучето в устата.

++++++++++++++++++

Бисквитите мажете

Вергиния Генова