Бяла Приказка
  • Бяла Приказка 1

    В една голяма, голяма бяла страна, която всъщност беше една малка бяла стая, пълна с бяло брашно, живееше една мъничка, мъничка бяла мишка. Тя живееше там заедно с малките си бели мишлета.

    Бялата мишка се казваше Бела. А имената на мишлетата не ги запомних, защото бяха толкова много. Единственото, което помня е, че имената на всички започваха с буквата ‘‘Б’’.

     

    И всички вярваха, е светът е бял и винаги е бил бял.

    А какво беше светът?

    Светът, това беше един голям бял хамбар.

  • Бяла Приказка 2

    Всъщност белите мишки живееха много обикновено, но щастливо. Мама мишка ставаше с проблясването на първия бял слънчев лъч и започваше да приготвя нещо вкусно. Обикновено вареше бяло прясно мляко, което намираше всяка сутрин в преддверието на света. Тя просто отиваше до там с една малка бяла стомничка и си гребваше. Това правеше малките бели мишлета много, много щастливи.

     

    Когато беше празник, а това се случваше често, мама мишка правеше палачинки със сладко от бели череши или меки топли мекици поръсени с бяла пудра захар.

     

     

  • Бяла Приказка 3

    Когато мишленцата надушваха сладкото ухание на нещо топло и печено, веднага отваряха очички и се втурваха към огромната бяла трапезария. Сядаха на малките бели столчета с резбовани сърчица по тях и започваха да ядат направо с лапички. Омазваха си мустаците, окапваха си пижамките и примираха от удоволствие.

     

    Мама мишка ги поглеждаше начумерено, но като виждаше щастливо вирнатите им нослета, ръцете ѝ се снишаваха и сами посягаха да отворят още едно бурканче сладко.

  • Бяла Приказка 4

    Мишлетата с вирнати нослета викваха: ‘‘Ти си най-добрата майка на света. Обичаме те, маминко!’’ Тя отпускаше ръце, оправяше си побелелите от брашно и грижи по мишлетата коси и ги строяваше в редичка пред вратата на банята. Там почваше едно плискане и пляскане, едно търкане и тракане, докато всички мишленца не бяха чистички и готови за нови подвизи.

     

    Те набързо нахлузваха белите панталонки и белите роклички, белите блузки и белите елеченца. Обуваха белите чорапки и поизбелелите маратонки. Нахлупваха белите шапки и се втурваха към новите си мишешки приключения.

  • Бяла Приказка 5

    Най-много обичаше приключенията най-малката любопитка в голямото мишешко семейство. Щом отвореше очи, Бетина веднага започваше да пита.

  • Бяла Приказка 6

    — Защо сиренето е бяло, мамо?

    — Защото се прави от бяло мляко, мила — отговаряше търпеливо майката.

    — А, да, разбирам. Значи бялото мляко се прави от бели крави.

    — Да, нещо такова. Самите крави произвеждат бялото мляко. Но аз никога не съм виждала кравите, доколкото знам, те живеят доста далече от нашия свят — сподели майката.

    — Аха, ясно. Значи има други светове от други цветове. Нашият свят обаче е най-красив, защото е бял, нали, мамо?

    — Да, нашият свят е красив и бял — съгласи се майката.

    — Захарта също е бяла — уточни Бетина и хукна по-подробно да изследва белия свят.

  • Бяла Приказка 7

    Светът е винаги един и същ, размишляваше мишлето. Как може нещо да е винаги същото? Аз винаги съм била мишка, да, от съвсем, съвсем мъничка. И винаги съм била бяла. Значи не се променям.

    Не, като се замисля, се променям. Откакто започнах да ям, по две бучки сиренце за закуска, съм пораснала с цели два миши сантиметра. И сега дали съм се променила? Ама ако аз съм се променила, значи ли, че и светът се е променил?

    Тя се огледа загрижено наоколо. На гредата дремеше бухалът и се поклащаше, усмихвайки се.

  • Бяла Приказка 8

    Аз и сама ще науча всичко за света. Но затова ще трябва време. Ще трябва да ям повече сирене, за да порасна по-бързо. А когато порасна, непременно ще науча отговорите на всички въпроси. И тя с решителни стъпки се запъти към голямата бяла врата. Тя се оказа доста тежка, Бетина бута ли, бута и накрая успя да си провре мустачетата. Заслепи я толкова силна бяла светлина, че тя се стресна и отново се скри. Любопитството ѝ обаче надделя и този път тя подаде и ушичките си навън, след това и лапичките и накрая изскочи.

     -Аууу! Тя виждаше токова много цветове, толкова много звуци, че направо се уплаши. Но пък беше толкова шарено и толкова интересно.

  • Бяла Приказка 9

    изведнъж върху нея заваля нещо твърдо. Мишчицата никога не беше усещала градушка или дъжд, така че нямаше как да предположи, че е това, но пък още по-малко можеше да се досети, че стопанката на света беше пръснала жълта царевица за своите изгладнели кокошки и пилета. А те лакомо се втурнаха да кълват. Малката мишка виждаше само едни остри клюнове, които чаткаха насам-натам. Аха да я клъвнат. Беше наистина страшно.

     

    Тя тичаше ту на ляво, ту на дясно и накрая успя да се скрие под една делва. Тогава разбра, че онези същества не я преследваха. А бързаха да изядат колкото се може повече от големите зърна.

  • Бяла Приказка 10

    Бетина тъкмо си отдъхна и усети, че върху нея падна тъмна сянка. Вдигна очи и този път видя нещо наистина страшно. Остри уши, дълги мустаци, безшумни лапи и дълга опашка. Веднага го позна.

    Страшилището на мишешкия род - котаракът.

     

    Бетина затрака със зъбки, дори нямаше сили да изписука. Затвори очи и разбра защо мама мишка ѝ казваше никога да не излиза от белия свят.

  • Бяла Приказка 11

    Бетина вече очакваше да усети острите нокти на котарака върху хубавата си бяла мишешка козинка. Така ѝ се искаше да прегърне мама мишанка и да ѝ каже: — Маминко, много те обичам! Маминко, много ще те случам! Маминко никога няма да ходя на места, на които си ми казала, че не бива! Искаше да изпищи с цяло гърло:

    — Мамоооо! Помооощ!!!

     

    Не знам направили го или не, но в следващия миг Бетина видя как майка ѝ се хвърля срещу лапите на котарака. Започва да тича наляво. Да скача надясно. А отвсякъде цвърчаха и подскачаха нейните братя и сестричета.

  • Бяла Приказка 12

    Настана невъобразим хаос и суматоха.

     

    Котаракът скочи към мама Мишана и аха да я лапне.

    Добре, че в този момент се притекоха на помощ още от обитателите на цветния нов свят. Едно кръгло розово нещо взе да грухти. А онези пухените с остри клюнове започнаха да преследват котарака и да го кълват. Но най-впечатляващо беше едно огромно животно с рога, което беше твърдо решено да намушка котарака.

     

  • Бяла Приказка 13

    Всички шарени обитатели момагаха на малките мишки да избягат от котарака.

     

    Изсипаха върху главата му един чувал бяло брашно и котаракът започна да киха и да се ядосва. Не можеше да види нищо, дори не знаеше къде е вратата, за да избяга. Никое от животните не го обичаше, защото хем нищо не работеше, хем крадеше от яйцата на кокошките, пиеше от млякото на кравата и се подиграваше на прасето. А отгоре на всичко беше любимец на стопанката на света.

  • Бяла Приказка 14

    След като котаракът избяга с подвита опашка, Бетина се разплака.

     

     

    Мама Мишана запрегръща малкото си непослушно мишле и го разцелува. Всички взеха да пляскат с крила, да тропат с крака и да се радват. Мама Бела каза, че ще направи за всички палачинки. И тогава Бетина видя как кравата даде цяла делва от най-топлото си мляко, кокошките дотъркаляха току-що снесените яйца, а прасето отвори голям чувал с бяло брашно.

    — Ето от какво се правели вкусните палачинки! — възхити се мишлето.

  • Бяла Приказка 15

    Мама Мишана започна да пече палачинките, а всички я наобиколиха и започнаха да хапват палачинка след палачинка.

     

    Бетина се запозна с всички тях. И научи много за цветния свят извън хамбара.

     

    Но денят още не беше свършил. Малката любопитна Бетина я очакваще още една голяма и приятна изненада. И то от един неочаквано добър приятел — Бухалът Всичкознай. Той познаваше мишлето още от съвсем малко и знаеше за голямото му любопитство към света.

  • Бяла Приказка 16

    — Чичо Всичкознай, чичо Всичкознай — светът променя ли се, когато аз се променям? И когато светът се променя, аз променям ли се?

    Бухалът протегна крила и каза:

    — Не се притеснявай, скачай на кораба.

    И те полетяха високо в небето. Носеха се измежду белите облачета и чичо Всичкознай разказваше за целия пъстър свят под тях. Бетина беше възхитена и много, много щастлива, че беше станала част от голямото шарено семейство.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16