Зелена Приказка
  • Зелена Приказка 1

    На една зелена поляна, точно в най-зелената ѝ част, живееше едно малко зелено скакалче.

     

    То се казваше Зинедин.

  • Зелена Приказка 2

    Пo цял ден Зинедин се упражняваше да скача надалече.

     

    Ще кажете, какво има да се упражнява, нали е скакалец?

    Да, той беше скакалец и именно затова не се отказваше да скача и да скача, въпреки, че едното му краче съвсем липсваше.

  • Зелена Приказка 3

    Липсваше си по рождение.

     

    В началото Зинедин мислеше, че така е както трябва да бъде. Дори не разбираше защо всичките му далечни лели, доскачали от къде ли не, гледаха състрадателно майка му и постоянно му даваха да ближе захарна тръстика.

  • Зелена Приказка 4

    Когато порасна и се опита да скача като всички останали разбра, че това изкуство не му се удава така лесно, както на другите. 

    Всички наблюдаваха неговите жалки опити да скочи от едно камъче на друго. Камъчетата бяха седнали близко, за да могат по-лесно да обсъждат всички случки в гората.

     

    За останалите зелени скакалчета скачането не беше никакъв проблем, но за него беше тежко усилия.

     

    Зинедин толкова се изморяваше след всеки скок, че трябваше да почива, докато слънцето залезе.

  • Зелена Приказка 5

    — Безнадеждно е! — помисли си след един такъв опит Зинедин. — никога няма да мога да скачам като другите.

    — Ква, ква и аз мисля така! По-добре да се откажеш. Опитай да си охлюв. Със сигурност ще ти се удава повече — певицата от съседното блато квакна още два пъти и скачайки с огромни жабешки скокове изчезна нанякъде.

  • Зелена Приказка 6

    На скакалчето му стана още по-тъжно. То седна на едно камъче и заплака. Цялото се тресеше от сълзи и стана още по-зелено от обикновено.

     

    То плака толкова дълго, че слънцето не издържа и се скрии.

     

    Внезапно скакалчето се сепна и се уплаши от тъмнината, която се задаваше.

  • Зелена Приказка 7

    То тръгна накуцвайки, но изяведнъж видя, че от проблема си бе направило още по-голям проблем. Около него всичко беше в сълзи. Беше се образувало малко солено езерце.

     

    Малко, но достатъчно голямо, за да може едно малко накуцващо скакалче да се удави в собствените си сълзи.

     

    То се опита да прескочи на съседното камъче, но започна да потъва в локвичката. Хвана се за една тревичка и с нейна помощ успя да се върне на камъка.

  • Зелена Приказка 8

    Погледна наоколо, беше станало тъмно и страшно. Задуха студен вятър. Скакалчето разбра, че колкото повече плаче, толкова повече проблеми си създава, и затова седеше безмълвно на камъка и се чудеше как да се прибере в топлото си легло.

     

    Опита се да вика: — Мамо, мамо! — но никой не го чу. Стана му още по-студено и още по-тъжно. Спомни си как винаги, когато другите отиваха с мама на пазар, то си оставаше вкъщи да рисува с един малък зелен пастел. ЗАЩО ли?

  • Зелена Приказка 9

    Зинедин седеше сам с тъжните си мисли и почти се беше примирил с тях. Реши, че така е най-добре. Да бъде сам! Точно тогава над него проблесна светлина. Затвори очи.

     

    — Ето го, ето го! — викаше някой. Когато отвори лекичко клепача на едното си око, видя, че това бяха няколко светулковци от местната пожарна команда.

     

    Всички животни в гората бяха оставили уютните си къщи и се бяха впуснали да го търсят навсякъде. Калинките бяха литнали дори към ягодовите насаждения в края на гората.

  • Зелена Приказка 10

    Зинедин се повдигна на лакът и бухалът Буфало го грабна. Пренесе го през езерцето от собствените му сълзи и го занесе направо в прегръдките на притеснената му майчица.Тя плачейки започна да го обсипва с хиляди целувки.

     - Зинедин, аз винаги ще те обичам! Обичам те не заради това, което можеш да правиш, а защото си моето момче.

    Без теб гората никога няма да бъде същата. И което е съвсем сигурно, аз никога няма да съм същата. Ако те бях загубила, с теб щеше да си отиде и част от сърцето ми.

  • Зелена Приказка 11

    Веселбата започна!

    Скакалчетата скачаха наоколо и на никого не му се спеше. Всички се радваха, че намериха Зинедин жив и здрав.

    Бухалът Буфало прелетя набързо до къщичката си и донесе лешници и орехи, таралежчетата почерпиха с ябълки и круши, а мечетата дотъркаляха цяла делва с мед. Щурците извадиха китарите си и танците започнаха.

     

    Скачаш най-далече,

    скачаш през звездите,

    надскачаш и мечтите

    когато си обичан.

     

    Когато си обичан,

    за теб прегради няма,

    Когато си обичан

    радостта е най-голяма.

  • Зелена Приказка 12

    На другия ден Зинедин продължи упражненията си, но вече всичко беше различно. В гората пристигна доктор Щърк. Той беше малко шърб, но беше изключително добър доктор, с голямо и добро сърце.

     

    Доктор Щърк приши внимателно на малкото скакалчето ново краче, направено от специални зелени борови иглички.

     

    И не след дълго и то можеше да скача, почти като другите.

  • Зелена Приказка 13

    Братчетата и сестричетата го окуражаваха и му показваха как да скача по-лесно и по-надалече.

     

    Жабата певица, дочула за постиженията на храбрия скакалец, доскача от блатото, захапала една огромна бяла лилия, и смутено каза на Зинедин:

    — Заповядай, това е за теб. Ти си истински скакалец, не само защото вече можеш да скачаш толкова добре, а защото вярваше, че можеш дори когато нямаше никаква надежда за това.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13